Днес е тържествен ден за всички свищовлии. В местността Паметниците беше отбелязана 138-та годишнина от Освобождението на града от Османско робство. 

На 10/22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов през нощта на 14/26 срещу 15/27 юни. Създаден е Сборен отряд с командир генерал-майор Михаил Драгомиров : XIV-та пехотна дивизия, IV-та стрелкова бригада и др. формирования - общо 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия, разделени на 3 ешелона.

Взети са мерки за дезориентиране на противника, опазване на тайната и провеждане на същия ден на резервна десантна операция. Османското командване очаква десант при Никопол, Олтеница или Гюргево. В района на реалния десант неговите сили са съсредоточени при Свищов (1 табур, 1 ескадрон и 2 оръдия) и при с. Вардим (5 табура и 4 оръдия). Командир е Ахмед Хамди паша.

След съсредоточаване на Сборния отряд при Зимнич генерал-майор Драгомиров запознава на 14/16 юни командния състав с непосредствените задачи. В 20.00 часа е съобщено на император Александър II точното място на десанта - устието на р. Текирдере между гр. Свищов и с. Вардим.

Частите на първия ешелон - 12 роти от Волинския пехотен полк, сотня пластуни, 60 казаци и 8 оръдия с командир полковник Родионов в 01.00 часа на 15/27 юни потеглят от пристанището на Зимнич. От силния вятър и течение редът на понтоните се разстройва и до устието на р. Текирдере достигат само няколко съда, а останалите се разпръсват встрани. Противникът със закъснение открива десанта и не е в състояние да му попречи. Създадено е предмостие: западен, южен и източен фронт, на който са разположени 11,5 роти. На разсъмване командващият източния фронт капитан Фок атакува командния десен бряг на р. Текирдере, изтласква противника и отразява последвалата контраатака. Противниковите сили от другите участъци се насочват към мястото на десанта. Пристигналият втори руски ешелон от движение се включва в битката и десният бряг здраво е овладян. Поручик Моторний по личен почин вдига своята II-ра стрелкова рота, увлича Минския пехотен полк и с подкрепата на артилерията изтласква противниковите сили по целия източен фронт. Осигурява безопасността на мястото на десанта.

Руските части от западния фронт предприемат атака и изтласкват противника от височините на изток от града, заети с лозя и градини. С 3-ия ешелон пристига командващият генерал-майор Драгомиров. Натрупал достатъчно сили, около 11.00 часа атакува и към 14.00 часа превзема Свищовските височини. Около 15.00 часа руските части навлизат в Свищов. Разстроените и претърпели загуби противникови сили се оттеглят към с. Вардим и гр. Търново. На следващия ден 16/28 юни е заето с. Вардим и позиции по р. Пенда. Едновременно е изградено и предмостово укрепление.

Десантът при Свищов е образец на блестящо планирана и проведена операция. Освободен е първият български град Свищов. Инженерните части с началник генерал-майор Александър Деп в следващите дни построяват 2 понтонни моста през Дунав, по който са прехвърлени главните руски сили. Открити са оперативните линии за действия съгласно стратегическия план за водене на войната, разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев.

Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град. По този повод венци и цветя поднесоха много официални лица и гости на града. Професионална гимназия по лека промишленост и строителство също почете празника. Под ръководството на г-жа Елена Николаева ученици от 9 клас поднесоха цветя.