Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да изгори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Народните вярвания описват характера й като много непостоянен. Когато се усмихва, слънцето грее, когато е ядосана студ сковава земята.

Баба Марта е един от най-любимите български празници. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод настъпването на пролетта. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено, което, дава жизненост на всяко същество. По време на празника всички си закачат мартеници на видно място. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, гривни, колиета, брошки и др. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. Бялата вълна предвещавала дълъг живот. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести, за здраве и сила. Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели или лястовици. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро.

Велислава Великова, ученичка от 10 б клас

Учениците от 9 б клас изготвиха табло и оформиха кът с материали за изготвяне на мартеници.