Днес България чества 140 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) Васил Иванов Кунчев с прозвище Левски е обесен край София. Днес отбелязваме тази годишнина официално на 19 февруари.

И в нашата гимназия беше отбелязана тази паметна дата – с табла и исторически кът, изготвени и подредени от учениците от ХI а клас, съвместно с г-жа Денка Василева. В часовете по история беше прожектиран филм, посветен на делото на Апостола.

Да отделим минута мълчание в памет на най-великия българин, на чието дело дължим свободата на народа си и възстановяването на държавата България на европейската карта.

Дякон Васил Левски - Христо Ботев

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във  вестник "България", година I, брой 22 от 12 август 1876г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван и в "Съчинения на Христо Ботйов" под редакцията на Захари Стоянов, София, 1888, стр.43.