Добрият учител обича децата и това се чете по ласкавия поглед, който гали, по меката грижовност, с която изслушва и напътства. Той гледа на децата не като обект на обучението, а като личности – с положителни и отрицателни страни, с радости и проблеми, с успехи и разочарования. Лиляна Димитрова вече 8 години работи със сърце, с огромно желание и амбиция да изгради от учениците си знаещи, можещи и справящи се с живота, след завършване на училище, хора. “Учителството, може са се каже, ми е наследство. Моите баби и дядовци бяха учители и от малка виждах колко е благороден техният труд. Впоследствие завърших Университета по хранителни технологии в Пловдив, специалност “Туризъм”, сподели Лиляна Димитрова, учител по професиите готвач и ресторантьор в СПГ “Алеко Константинов”.

Не крие, че това, което умее днес в сферата на готварството и ресторантьорството е придобила с много практика. От университета получава отлични теоретични знания, но уменията придобива с много труд в процеса на работа. “Готвенето е страст, не можеш да го правиш по задължение. Затова се стремя да запаля интереса на децата, защото е много важен подходът към тях. Водя ги на различни изложения, участваме в кулинарни състезание. Децата са мои партньори в работата и така обучението се осъществява по-лесно”, каза неуморната учителка. Тя допълни, че често децата виждат в нея събирателен образ на родител и учител. Затова винаги търси златната среда, в която да бъде техен съветник и партньор и обучителният процес да върви гладко. Учи ги да се съмняват, да откриват своите истини за живота, да имат собствена позиция и ревностно да я отстояват, да бъдат мислещи личности.

“Колкото и тривиално да звучи, учителството е призвание, не просто занаят. Истинският учител намира удовлетворение в постиженията на своите ученици, той е щастлив от това, което прави, виждайки всяка година реалните резултати от работата си. За мен е важно децата един ден, като ме видят – да се усмихнат, срещайки ме по улицата да се сетят, че и аз съм допринесла с нещо за тяхното развитие. Гордея се като видя, че са станали успешни млади хора, защото съм вложила сърцето си в това”, сподели Димитрова. През тези месеци, когато трябва да се вижда през камерата със своите ученици, заедно успяват да се справят със ситуацията. Тя им подготвя учебни материали, дава им повече свобода в използваните продукти и с голямо удоволствие вижда, че учениците й сътворяват прекрасни ястия и в домашни условия. В ситуация на извънредна епидемична обстановка ще изпрати своя випуск дванайсетокласници, а когато говори за тях очите й се пълнят със сълзи. “Да си класен ръководител е истинско удоволствие. Толкова свиквам с децата, че започвам да ги приемам като свои. Четири години живея с проблемите им, с радостите и тревогите. Сега връщам лентата и си ги спомням през годините, а днес ги виждам израснали и готови за живота. Няма как раздялата да не донесе тъга, но знам, че няма да загубим връзката помежду си и винаги, когато имат нужда от съвет ще ме потърсят”, обясни развълнувано тя.

Учител не си от 8 до 17 часа, няма работно време. Всеки учител има нужда от подкрепящо ръководство, ангажирани родители, висококачествено професионално обучение всяка година спрямо поколението деца, както и атмосфера на доверие и уважение. “Благодарна съм на семейството си, че ме подкрепят, на учителите ми, защото са били строги и сега го оценявам, на всички ученици, че ме стимулират да бъда учителят, който съм днес”, каза Лиляна Димитрова.

Габриела ПЕТРУШЕВА,
публикувано в брой 15 (22-28.05.2020 г.) на в-к “Дунавско дело”