„Продължавайте с достойнство и последователност да водите своите ученици в света на познанието, преподавайки им уроците на живота. Нашето време изисква освен любов към младите хора и професията – да дадем отговори на всички въпроси и предизвикателства, сточщи пред обществото”. С тези думи началникът на РУО инж. Розалия Личева се обърна към удостоените с почетната награда учители в празничното си обръщение. Наградите са учредени по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

На тържествена церемония областния управител – проф. д-р Любомира Попова и инж. Розалия Личева, началник на инспектората на образованието връчиха плакети, грамоти и книги за постигнати високи резултати за учебната 2017/2018 година на директори, учители и ученици.

Инж. Зорница Минчева – старши учител в гимназиален етап в Свищовска професионална гимназия „Алеко Константинов” бе една от четиримата, удостоени с престижната награда „Учител на годината”. А за подготовката на учениците Мариел Йорданов и Николай Методиев, класирани в Национално състезание „Най-добър техник в машинистроенето-2018” и заели второ отборно място и трето индивидуално получи грамота.

С много радост и трепет тя сподели вълнението си от получаването на почетната награда „Учител на годината”: „…всички знаем, че да бъдеш учител, не е просто професия. Учителите и учениците са лицето и душата на училището, два свята, които всеки ден взаимно се откриват и обогатяват, докосват се, а след всеки допир вече нищо не е същото. Съдбата на учителите винаги е била да се раздават, безрезервно и безусловно. Успехите на учениците са и успехи и на учителя, постиженията им – негова единствена награда. Посвещавайки се на тази професия, съзнавах отговорността, която поемам. Тя е донякъде плашеща, но пък дава невероятното чувство за собствена значимост.”

По този повод нека си припомним размислите на големия гръцки мислител и писател Никос Казахдзакис: „Учителите използват себе си като мостове, по които канят учениците си да преминават. После, когато са улеснили прекосяването им, щастливо се срутват, насърчавайки ги на свой ред да изграждат мостове”.

Замисляйки се над тази фраза си задаваме въпроса: Колко голямо сърце е нужно да поведеш по необозримите пътеки на науката нашите деца? Защото по този път няма фанфари. Той се извървява с обич и неспокоен дух, които учителят щедро раздава на учениците. Път – мисия с много труд, всеотдайност и вяра, вдъхновен от голямата любов към знанието.

инж. Анета Владимирова