Събуждам се от пронизителни, ехидни крясъци, идващи от покрива на сградата. Какви ли не мисли пропълзяват в съзнанието ми за част от секундата, но в крайна сметка бързо се досещам. Това са пискливите гларуси, вдигайки невъобразима врява и веднага в съзнанието ти нахлува мисълта за жарко слънце, горещ пясък и море. Без тези любопитни птици Малага не би била същата. С изгрева на слънцето до падането на нощта, те огласят целия град с шумният си крясък - силен, властен и нетърпящ възражения.
Днес групата има почивен ден. Полага им се след упорития труд в горещите кухни на ресторантите цяла седмица. И въпреки това ставаме рано, защото ни предстой един ден изпълнен с нови приятни емоции. Тръгваме за Ронда.
Встрани от шума на Коста дел Сол, високо в планината тя ни се явява пред погледа. Бял град, надвиснал над пропаста и едновремено обгърнат от горещата прегръдка на Андалусия. Дъхът ти замира пред тази красота и започваш да усещаш, как живота тук върви по някакви свои часове. Ронда, град с толкова мелодично име, изглеждащ като приказка на ръба на скала, пропит с мистичност и неподчиняващ се на никаква логика. Разположен на ръба на каньона Ел Тахо, над река Гуадалевин това градче е сред най-красивите в Испания, Ронда е обявена за национален паметник на страната.
Отправяме се заедно с нашият гид Енрике към моста Puente Nuevo, за да се насладим на тази зашеметяваща природна красота отблизо. Дълбокото дефиле на реката разделя града на две части- стария град от 13-ти век и новия град от 18 век. Двете части на града са свързани с каменен мост строен през 18 век.
Ел Тахо – оставя ви без дъх. Имаш чувството, че това което виждаш е нереалистично и невъзможно. Това трябва да се види, това трябва да се изживее, за да остане завинаги в сърцето. Ждрелото е толкова дълбоко (повече от 100 метра), че изпитваш страх дори да се доближиш до оградата. В дъното му се вижда река Гуадалевин, причина за тази невероятна красота.
Преминавайки по моста и наслаждавайки се на тази приказка, се потапяме в атмосферата на този бял град, южна и топла, по андалуски гостоприемна. Пъстри магазинчета, уютни кафенета, хармония и слънце. Този град е уникален от където и да го погледнете. Това е родното място на бикоборството, тук е построена първата арена за борба с бикове. Минавайки покрай нея виждаме паметника на Педро Ромеро, считан за родоначалник на модерното бикоборство и един друг паметник – голям и красив бик, символ на вражеските бикоборци. Ронда се гордее и с факта, че тук е изобретена първата шестструнна китара, без която днес не можем да си представим фламенкото.
Преминавайки по тесните и дружелюбни улички, ние неусетно стигаме до музея на виното, където правим малка почивка в прохладната старинна сграда, построена в арабските времена, слушайки интересни разкази за винарството в района, а още по-интересно става, при дегустацията на няколко вида вина и посещението на избата. Жителите на Ронда са особено горди от своите вина.
Всичко в това малко градче е красиво. Цъфналите леандроси, портокаловите дръвчета, каменните криволичещи улички между белите къщи, малките ресторантчета, от които се носи аромат на вкусна андалуска храна. Ронда – уникален град, град- приказка. Тръгвайки си от него, знам, че той ще остане в мен завинаги, като отекнал камбанен звън в сърцето.

инж. Анета Владимирова- ръководител на групата